вторник, 27 ноември 2012 г.

Свински джолан в гювеч, питка и сладки



Знаете ли, водих голяма борба със себе си, как да започна този пост.
Намеренията ми бяха, да ви покажа красотата и невероятния колорит на северна България, защото това, което видях, като цветове на есента, не съм го виждала никъде в страната ни, нооо...много скоро еуфорията и вълнението от тази красота, премина в изумление, разочарование и много сълзи.
Иска ми се да затворя очи и да изтрия спомена, да замълча и да не казвам нищо, нооо... не мога!
Това е един западнал, разрушен, ограбен и изоставен край.
Имах усещането, че е настъпило някакво бедствие и хората през глава са се изнесли от къщите си.
Много плаках и сега, пишейки този пост, отново се натъжавам и затова спирам до тук.
От време на време, ще ви пускам по някоя и друга красива снимка от там.




Да се върна сега на основната тема готвенето.
Малко поизостанах по отношение на публикуването и затова, ще ви покажа три рецепти.

Свински джолан в гювеч

1.5 кг. свински джолан
2 глави кромид лук
2 тиквички
1 стрък праз
2 скилидки чесън
морков , целина, чушка зелена, червена (при мен под формата на ситно смляна домашна пикантина, замразена във фризера)
10 средни картофа
2 дафинови листа
5-6 зърна бахар
черен пипер, сол
1 с.л. ситно нарязан магданоз с дръжките
зехтин
250 мл. бяло вино
вода

Приготвяне

Предварително загрейте фурната на 200C. Запържете джолана от всички страни в малко мазнинаи една лъжичка захар, за да го запечатате.
Извадете го и в същата мазнина, запържете зеленчуците нарязани на едро за около 5 мин.
Прехвърлете месото  в гювеч, добавете обелените и нарязани на половинки картофи, сложете зеленчуците със соса,който са пуснали, подправете с изброените подправки, залейте с виното и долейте вода да покрие всичко.


Гответе до почти пълното извиране на течността.


Насладете се на крехкото, ароматно месце в компанията на чашка домашно винце и...


пухкава топла питка от плитки.


Продукти

900 гр.брашно + 100 гр. за доомесване
2 ч.ч. прясно мляко
4 яйца - единия жълтък за намазване
1 с.л. сол
1 с.л. захар
1 пакетче суха мая за килограм брашно

Замесете тесто от изброените продукти и го оставете да втаса.
Разделете втасалото тесто на 8 топки, всяка от които разрежете на 3.
Направете фитилчета от тройките и сплетете на плитка, която завийте в кръг и поставете в тавата. Оставете да втаса отново, намажете с жълтъка  и печете на средна решетка 180C до готовност. Охладете върху решетка, за вита с кърпа.


И ето, че дойде ред и на десерта.
Сладки от остатъци от блатове за торта.


Тези слакди, направих, като разтопих шоколад със 100 гр. течна сметана и в него овалях направените топчета от изрезките от блатовете за ореховата торта.
Станаха много вкусни и така с един удар два заека, както се казва :)



Е, толкова от мен.
Пожелавам ви хубави есенни, топли и красиви дни :)




54 коментара:

  1. Катенце, този регион наистина е като забравен от Бога, селищата са като след война с химически оръжия- има къщи, но няма живот, ходих няколко пъти миналата година и всеки път се прибирах като болна. То само там да беше так, с мед да го намажеш, пълно е с подобни селища и по южната граница, места, които някога са били богати, сега с мъка намираш по някой човек и бродиш из призрачни места, къщи, заключени с катинари и обвити с бурени...А що се касае до презентираното меню - фантастично е! Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. О, Иги, така добре го определи това с химическите оръжия:(
    И аз съм като болна.
    Целувам те и ти пожелавам хубав ден*)

    ОтговорИзтриване
  3. Къщата на последната снимка е като обитавана от духове...много тъжно, красива е! Живяла съм в стара къща две години, докато бяхме там и бяхме вдъхнали живот, цветя, градинки, свежи цветове...спомням си само майка ми колко рев изрева, когато видя в каква съборетина съм се преместила,както и да е...
    Прекрасни снимки, Катенце!!!Тези мъгли си ги хванала вълшебно! За ястията, знаем си те, майсторица си ни ти :Р Харесах онази чаша със зеленото столче, направо ми легна на сърце, абе въобще напоследък си се заредила със страхотен инвентар, залепвам по снимките ти!!!
    Сърдечни поздрави!!! :*

    ОтговорИзтриване
  4. Кате,не само в северните ни райони има обезлюдяване и забвение........Скоро в някой от сутрешните блокове се коментираше факта,че 3-4-ма пенсионери са запренали ръкави да върнат на картата родното си селце-много се радвах-ДАНО!Няма как човек да остане безразличен като погледне изоставена къща или трънясал двор(:.Нека позитивно да погледнем:За да създадем нещо ново-трябва да срутим старото!....Така,че това което зависи от нас за сътворяването да го правим:)))
    Да вметна и отношението си към трапезата:.........не мога-преглъщам:)!Прекрасно меню,особено онова в гювеча...приказка!!!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Диве, всички къщи са така,красиви цветни и...изоставени:(
    Боже не знам, какво бих правила, ако детето ми отиде да живее там, сигурно ще се поболея от мъка.
    Прегръщам те слънчице и ти пожелавам хубав есенен ден!

    ОтговорИзтриване
  6. Защо ли те обичам толкова?
    Отговора е в публикацията по горе!!!
    Снимки красиви, но пълни с тъга.:(
    Ястията прекрасни и апетитни като тебе!:)


    За предишната ти публикация искам да кажа-
    Тортата ти е неустоима!
    Тъй като ме нямаше и изпуснах именният ти ден, с голямо закъснение и извинение и тъга за пропуска, искам да ти пожелая:
    Бъди,здрава!
    Бъди,щастлива!
    Бъди,такава Човечна винаги!
    Бъди,благословена!

    ✿ °•.¸♡¸.•°✿
    МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!
    ✿ °•.¸♡¸.•°✿

    ОтговорИзтриване
  7. Миленче, и по други места съм била още по- изоставени, но там където бяхме, къщите са красиви, цветни много различни!
    Сърцето ми се скъса,като гледах, как един дядо брои два лева на монети пет пъти, за да си купи хляб.
    Поне това направихме нахранихме стар човек и малки деца.
    Прегръщам те:)

    ОтговорИзтриване
  8. Маме, благодаря ти от сърце!
    Къде съм разстроена, къде ми докосна сърцето с думите си, та си поплаках малко.
    Да ти кажа, може да прозвучи самохвално или себично, но се радвам, че страдам заедно с другите, че се променят преоритетите ми с годините, че имам правилно изградена ценностна система.
    Не мога да остана равнодушна, към унищожението на родината ни, към страданието на хората.
    Повечето от хората, които контактуваме в блог сферата сме така.
    Обичам те и ти благодаря отново за хубавите пожелания и милите думи!
    Прегръщам те силно и те целувам*)

    ОтговорИзтриване
  9. Мъчно ми е при спомена от обезлюдените къщи, лошите пътища и бедността в цяла северна България.... През лятото ходих до родния Плевен и ми стана много болно от факта, че няма никаква промяна от преди години. :(
    За рецептите, каквото и да напиша, ще е малко - толкова апетитни са снимките, че започнах да се облизвам пред монитора.
    Прегръдки, мила! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Еви,радвам се, че докоснах и твоето сърце, макар и с тъга!
    Не всичко е цветя и рози!
    Благодаря ти и те прегръщам!

    ОтговорИзтриване
  11. Кате, за съжаление това е действителността, споделям мнението ти!
    Телешкото ти е вълшебно, и аз често приготвям джоланче, ще се възползвам от твоя опит, питката е уникална като теб самата!
    Тортата за твоя празник е толкова красива и вкусна, да ти се слави името!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  12. О, знам мила, за какво говориш, знам какво си изпитала и вярвам колко сълзи си проляла. Случва ми се често да минавам през тоя край, по различни пътища и селища, все празни и точно такива каквито ги описваш. Гледката е тъжна през всеки сезон, а лятото когато пекне едно ми ти слънце, и гледаш двама старци, сам саминки, да кретат с малка каручка, дядото отпред, бабата легнала на камарата сено отгоре, да ти се свие сърцето, като стафида. Не знам точно къде си била, но в Монтанско е пълно с такива села - Челюстница, Каменна рикса, Митровци, Белимел, по нататък Бела... тъжна гледка, за разлика от природата, която е дала толкова много тук, та се чудя защо стои така забравена!
    Гозбата ти е превъзходна, питката и бонбонките също! Снимките пък... уникални!
    Топла прегръдка от мен, мила!

    ОтговорИзтриване
  13. Точно там Ирме, точно там, Медовница,Макреш,Грамада...
    Прегръщам те Ирме!

    ОтговорИзтриване
  14. Мариянче, благодаря ти!
    Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване
  15. Кате, за съжаление съвсем не е само там. Моят край е в Южна България, Сакар, но къщите масово опустяват, разрушават се, няма кой да живее или да ги поддържа, защото е поне на 80 км. от три окръжни града. По разбит път. Поминък няма. Тъжно ми е всеки път, когато си ходим.
    А снимките и рецептите ти са прекрасни - обожавам джолан в гърне, такива бонбончета от разни работи. А питка кой не обича :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пепи, знам, че е така на всякъде, ама там, гледаш красива къща, прозорците и вратите отворени, всичко разбито и ограбено, изостанал по някой парцал в двора, абеее призрачно!
      ПОжелавам ти хубав ден Пепинка, живота продължава!

      Изтриване
  16. Катенце,за съжаление много места в България са на този хал и никой нищо не прави за тяхното развитие.Хорицата там са в толкова трудно положение,че на човек му се къса сърцето като гледа всичко това.Така стаят нещата в нашата мила страна,което наистина е много жалко.
    Гозбите са ти толкова вкуснички....точно за обедното ми меню.
    Целувки от мен и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Живе, жалко е наистина, като знам, колко е плодородна земята там, какви лозови масиви имаше и какво златно грозде съм яла, хубаво вино и ракия съм пила.
      Сега едни огромни силози за жито, на крупните фирми, които не дават дъх да си поемат малките и ги унищожават!
      Целувам те и аз*)

      Изтриване
  17. Катенце, кадрите ти са прекрасни, а думите - тъжни! Наистина е много, много тъжно и боли, когато виждам, че има такива места, а те са част от нас, защото са скъпи, мили и родни! Не съм посещавала онези краища от дълги години и осъзнавам, че там сякаш животът е спрял. Благодаря ти, че сподели!
    Предложенията ти са страхотни, вкусни и както винаги направени и поднесени с много любов!
    Прегръщам те! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, по добре е да не ходиш!Болката наистина е огромна, особено, като си живял по онези времена, в които там преливаше от изобилие!
      Аз исках и до Лом да ходя, обаче Емо,като ме видя как реагирам, ми каза, че по добре е да не виждам града във вида , в който е сега.
      Прегръщам те и ти благодаря*)

      Изтриване
  18. Мислех да напиша един пост за чувствата които ме връхлетяха когато минах границата на Калотина преди 2 месеца и се огледах къде съм ! После се отказах ...не мога да опиша как само на 5 км. от границата попадаш на изоставена планета, а така жадно гледах надписа РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ! ! Няма да пиша и сега - безкрайно тъжно ми е !
    Гювеча ,питката ,десерта - как знаеш само да готвиш и поднасяш красиво ! Кажи какво не можеш ,Кате ?
    Хубав следобед , миличка ! С голяма прегръдка :* !

    ОтговорИзтриване
  19. Ийв, представям си какво ти е било. след красивата гледка от Италия, да попаднеш на изоставената и рушаща се България!
    Господ да ни е на помощ!
    Прегръщам те силно и те целувам*)

    ОтговорИзтриване
  20. Кате, не знам какво да кажа, това е истината за този толкова плодороден край - запустялост, разруха, сенки от отминали хубави времена! Майка ми е от там и когато е била ученичка е имало ДВЕ училища в селото им! Едното отдавна е затворено, а другото - не знам, не смея и да питам. Великолепните къщи, които помня, вече ги няма. Изглеждат като на твоята снимка. Че и по-зле даже някои! Хората ги няма, а имаше толкова живот там!
    Благодаря ти за тези толкова човешки чувства, които сподели с нас! Благодаря ти, че успя и да ни зарадваш след това с вкусни и прекрасно поднесени рецепти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тонче, гр. Грамада е бил от около 7-8000 души.
      Вмомента цялата община не могат да съберат толкова!
      Жалко наистина!
      Целувам те слънчице*)

      Изтриване
  21. Тъжно ,много тъжно, но факт и то не само в този район.:(
    Все повече места се обезлюдяват осезаемо...
    Ястията са чудесни!
    Поздрави,Кате!

    ОтговорИзтриване
  22. Тъцно, жалко и срамно, какво повече да кажа. Иначе си сготвила чудни вкусотии!

    ОтговорИзтриване
  23. Катенце, много е тъжно, когато си помислиш какъв живот
    е имало в тези красиви и изоставени къщи!
    А всички знаем, че на много места превърнахме рая, който ни е дал Господ -
    в пустиня!
    И всички плащаме за това!
    Радвам се, че към тази тъга ни показваш толкова красива есен в снимки!
    И красиви, вкусни ястия!
    Прегръдка, мила и много :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А какво ще остане за нашите деца Дани? Чувствам се,като динозавър!
      Прегръщам те силно!

      Изтриване
  24. Ех, Кате :( наистина на много места е така. Хората търсят работа и сигурност и бягат в по-големите градове, където пак голяма част от тях не живеят особено добре. Много тъжно, но факт.
    Менюто е страхотно. Благодаря за красивите снимки!

    ОтговорИзтриване
  25. Зори, наистина е така за съжаление!
    Целувам те*)

    ОтговорИзтриване
  26. Кате,за жалост си много права,каточели и природата е посърнала наред с хората там!
    А предложенията ти са толкова приканващи,че не знам кое по-напред да ти похваля,като всичко ми харесва ужасно много!Месцето е с върховна коричка,питката красива и чудно сплетена и толкова златиста и пухкава,а от десерта ще напълня шепичка няма начин,много,много ми допадна :) !Абе чудно си прекарвам тук с теб,затова пожелавам хубава вечер и много радостно утре!

    ОтговорИзтриване
  27. Силно те прегръщам Роси и ти пожелавам чудесен утрешен ден*)

    ОтговорИзтриване
  28. Как ми е познато чувството на празнота, когато пътувам за вкъщи, разликата е невероятно голяма! Красотата, която съм виждала там е велика, там сезоните са истински и ги има, сякаш се намираш в друг свят, а всъщност съм на два часа път, всичко е различно, но е празно и за съжаление това ме е накарало да напусна дома си и да търся някъде късмет, това е живота! Държавата ни се превърнала в един град, към който се стремят всички, като че ли отиват на гурбет, няма да го разбера никога, от там на север всичко е замряло.
    Кейт отвори малко стара рана, но това ми напомни, че не съм разказвала за родната Силистра, ще го направя!
    Великолепно меню от всичко искам! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  29. Линче, с удоволствие ще чакам снимки и разказ за Силистра.
    Надявам се, че там нещата са малко по- добре!
    Целувам те мила*)

    ОтговорИзтриване
  30. Ех, Кате, за голяма жалост още преди 15 години там беше същото. Ти знаеш ли, че в някои ГРАДОВЕ там нямат канализация. Пият вода от кладенци, защото това е единственият им източник. Това са забравени хора, които вече са се уморили да се борят за елементарни неща като канализация, течаща вода...

    И въпреки това е красиво. И има тъга, особено когат виждаш празните къщи..

    И така се отплеснах, че ще забравя да ти кажа колко вкусно изглежда джоланчето и питката! Да не говоря за шоколадово ореховите бонбонки!

    ОтговорИзтриване
  31. За съжаление това е истинатата за нашия Северозападен край! Имаше много хора, училища, болници, читалища с богати библиотеки и много художествени колективи - всичко сякаш изчезна.! Хората се борят за насъщният си и много напускат родния край!
    Но пък природата ни е прекрасна! И ти си я уловила в чудесните си снимки!
    А менюто ти е богато на аромати и вкусове! Поднесено апетитно и изкушаващо!
    Сърдечни прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О да Тили, знам че е така.
      Татко има първа братовчедка, която живее във Видин и знам за какво ми говориш.
      Един прекрасен и разцъвтяващ град, а сега?
      Целувки и хубав ден!

      Изтриване
  32. Кате,
    аз пък искам да вярвам, че ще дойде времето, когато хората ще започнат да се връщат към селата, така като сега се опитват да се върнат към природата. И въпреки тъжната картинка, все пак е красиво, някак тъжно красиво, което ме навежда на някои мисли, но няма да ги споделям сега.
    Гозбиците ти са чудесни, а аз винаги имам време да прочета и три публикации, вместо една;)
    Прегръдки и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дано да е така Марте, защото за съжаление,всеки се намества в София или другите големи градове, а после децата бягат зад граница.
      Та в този ред на мисли, се питам, кой ще се върне в селата?
      Прегръщам те и ти пожелавам хубав и успешен ден!

      Изтриване
  33. Познато ми е до болка това усещане, Кате. Всеки път сърцето ми се свива и ме боли, когато виждам как големи части от страната, опустяват, изоставят се, изглеждат ужасяващо и сякаш са забравени и от Бога, и от хората. Но както е казала Tillia, имаме си прекрасна природа. Успяла си да уловиш неповторима красота...
    А колкото до ястието, питката и сладкиша, те са просто неустоими, разкошни са!

    Поздрави и лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  34. Мдааа, много тъжно! Сякаш времето е спряло на много места, а живота липсва.
    Обаче си наготвила страхотни неща и си взимам от всичко , по малко :)
    Целувки!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Петя!Пожелавам ти един чудесен есенен ден!

      Изтриване
  35. Катенце, връщам се отново и отново да прочета, да разгледам и да формулирам коментара си, но ще замълча, защото времето на Север наистина е спряло. Ще споделя само, че природата в този край наистина е уникална! Прекрасни скали, реки, Балкан, всичко докосва сърцето. А картините, които природата рисува там, са невероятни! Ще очаквам следващите ти снимки с нетърпение, защото знам, че ще е много красиво, ти умееш да уловиш красотата, дори и в малките неща, затова те обичам:)! Ястията ти много ми харесват, джолана е разкош, бонбонките са силно по моята част:), а пък питката ти е прелестна! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се е дин ден, нещата да потръгнат и отново да е както преди!
      Прегръдки:)

      Изтриване
  36. Катюшке, есенните снимки са убийствено хубави. Не знам за кой край говориш, но за съжаление много от българските села се обезлюдяват. Виждала съм толкова големи и някога хубави къщи, които сега са изоставени, и всеки път съм се чудила защо и как се получава така.
    Ястията ти са страхотни, особено си паднах по джоланчето. Искам да си бодна или що пък да не захапя, държейки месцето с две ръце, както са правили едно време всички - от рицари до простолюдие :))

    Усмихната сряда от мен :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Района от Монтана до Видин. Всички селца и градчета.
      Ама наистина е като след бедствие!
      Прегръщам те Инче*)

      Изтриване
  37. Катенце ако знаеш как те разбирам само!Така се чувствам и аз когато отида на родното си село и видя собствената си родна къща.
    Празна и обезлюдена и с бурени до покрива.Не е на север, но и на юг е нещо подобно, и как няма да е?Къде сме ние???

    За рецептите каквото и да напиша-ще е меко казано, просто прекрасни са и гювеча и питката и бонбонките също!
    Не тъгувай че и мен натъжи мила!Това е живота.
    Силна прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  38. Ох, Дани, аз поне съм близо до родния си дом и се надявам никога да не го видя в такова състояние!
    Съчувствам ти!
    Прегръщам те силно*)

    ОтговорИзтриване
  39. Кате, снимала си страхотни неща, включително и изоставената къща.За съжаление все повече опустяват села, дори градове,...Разбирам как си се почувствала, толкова добре,...
    Прекрасни неща си приготвила за хапване!Чупвам си от пекрасната питка и ...на бонбонките няма да им простя изобщо!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  40. Не съм била в района който описваш, но доста от селата в БГ наистина опустяват, за съжаление.
    Аз съм от хората, които биха живели на село. Тишина, спокойствие, здраве... За съжаление нямаме тази възможност да живеем на село, но дано живея по-дълго, за да осъществя това.

    Отново страхотни рецепти - пухкава питка и апетитно ястие. :*

    ОтговорИзтриване