неделя, 21 септември 2014 г.

Кекс с тоблерон и една невероятна кръчмичка в Карлово


Лежерен неделен следобед. Седим прегърнати и гледаме телевизия и нищо не предвещава това, което ще се случи след малко. Милото имаше неблагоразумието да се размърда маааалко, да стане да свърши мааааалко работа- само за десетина минути. Е, на мен те ми бяха предостатъчни, да включа фурната, да разбия сместа и да пъхна кекса в печката. И така, милото отново влезе в ролята на асистент и се озова на снимачната площадка. Неееее, не че се оплаква, щом ще се облажи:) Просто сме много изморени и уж днес нищо нямаше да правим.
Покрай рецептичката за този вкусен кекс, ще ви покажа и снимки от един превъзходен ресторант в Карлово. Там имате усещането, че сте в много луксозен ресторант, а същевременно все едно сте си в къщи. Много красиво, изключително вкусно, с невероятно компетентен персонал.
Като начало, навсякъде в ресторанта, дори и в градината миришеше невероятно хубаво- разнасяше се мек дървесен аромат на сандалово дърво. Покривките чисти, свежи цветя по масите, красива посуда, усмихнат персонал. Ястията бяха вкусни, порциите големи и красиво поднесени. Тези хора, направиха престоя ни в Карлово незабравим и допринесоха за фантастичното ни изкарване! Благодарим ви!
И така, да се върна на бързото и вкусно кексче.


Продукти

3яйца
160 гр. захар
125 гр. кисело мляко
2 ванилии
210 гр. брашно
7 гр. бакпулвер
55 гр. олио
60 гр. тоблерон
пудра захар за поръсване

Приготвяне

Включете фурната на 160C с вентилатор. Разбийте яйцата със захарта и ванилията. Добавете млякото и отново разбийте. Добавете брашното с бакпулвера и разбъркайте с дървена лъжица.
Добавете олиото и бъркайте до пълното му поемане. разделете сместа на две. Разтопете тоблерона и го добавете в едната половина. Разбъркайте до хомогенизиране. В кексова форма изсипете половината от бялата смес, върху нея изсипете цялата шоколадова и отгоре останалата част от бялата. Печете около 40 мин. или до суха клечка. Охладете на решетка и поръсете с пудра захар.


А ето и малко снимки от превъзходния ресторант " Едно време"- Карлово"
























събота, 20 септември 2014 г.

Хляб с микс от семена и сухо мляко


Дори да нямам време да сготвя нещо по звъртяно, винаги намирам време да направя хляб. Все си мисля, че трябваше да кръстя блога си пекарната на Катеррина, обаче, когато го създадох, все още не знаех, че ще залитна така по печивата.
Та така се получи и с този хляб. Направих една съсвсем обикновена супичка, която обаче заслужаваше невероятно меко и пухкаво хлебче.
По рецепта, трябваше да разделя тестото на две, за две хлебчета. На мен ми се видя малко и сложих цялото тесто в нормална форма за кекс. Че като взе да се надува онова ми ти тестоооо..., стана двойно над формата. Изпекох го  и така, както си мислех, че ще стане пълен провал, се получи точно обратното- стана един невероятно красив, пухкав и ароматен хляб.
Невероятен е препечен, за сандвичи.

Продукти

6 чаши брашно
2 с.л. мед
1 с.л. сол
11 гр. суха мая
2 с.л. олио
1/2 чаша сухо мляко
1/4 чаша сусам
1/2 чаша микс от семена
2 чаши топла вода

Приготвяне

Замесете тесто от изброените продукти, без семената. Добавете и тях и месете до пълното им поемане от тестото. Намаслете купа и оставете тестото да втаса. Вземете втасалото тесто и го разделете на две. Разточете го на правоъгълен лист с дебелина около 1 см. Навийте го на руло и оформете леко, като хлебче. Поставете го в правоъгълна форма за кекс и оставете да втаса. Печете в предварително загрята на 180C фурна, средна решетка, около 30-35 мин или до суха клечка. Оладете върху решетка.



петък, 12 септември 2014 г.

Хляб в подник и красивата стара църква в Клисура


Миналата година, прибирайки се от Родопите, минахме през Бачковския манастир, да си купя подник. Милото ми угажда на всички желания, защото знае, че съм мераклийка и ползвам всичката посуда, която си купувам. Нищо в къщи не стои, като паметник. 
Та, взех си аз подника и реших, че ще пробвам да направя хляб в него, в камината в механата. 
Е да де, ама ни завъртя работата и все не ми оставаха време и сили, да отделя специално внимание на моят пръв хляб в подник.
Е, ето, че му дойде времето, вярно не в камината, защото е топло, ама следващия ще бъде в нея, завит с лозови листа и посипан с жар.

  
"Подницата", познат още като "Подник", "Поница" е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 cm и дебелина на дъното 4-5 cm, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се вбалканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.
Приготвените по тази технология храни стават много вкусни, макар че времето за приготвяне е сравнително голямо.
Преди ползване подникът се поставя на огнището, за да се нагрее от огъня (на места около огнището се поставят изправени по няколко подника.) Когато се нагрее достатъчно, се премества настрани от силния огън. В него се слага печивото, и се захлупва отгоре с връшник – нисък тенекиен (в по-стари времена също глинен) конус с диаметър колкото подника, с дръжка на върха и задигнат ръб.
Върху връшника се насипват жар и гореща пепел и се изчаква, докато печивото стане готово.
При някои ястия връшникът се залепва с тесто (приготвено от брашно и вода), като по този начин се получава херметизиране и ястието става по-бързо и изключително вкусно. Обредното приготвяне на подниците е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, общ. Любимец. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите прабаби са приготвяли подниците (известни в Лозен като поници) за печене на хляб, баници и др. Самият обред става в деня, когато християнската църква почита свети Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати Своя син на Земята. На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня, я смесват с пръстта и слагат слама (ръженка) и я покриват с черга "да кабаряса". След това, също като тестото, я размесват втори път. "Женското царство" тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като "Ерменлия, гидия"). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза. В "Етнография на България" известният български изследовател Христо Вакарелски пише,че подниците и връшниците се замесват на деня на закрилника от влечугите свети Иеремия-1 май.По подобие на змийското тяло,жените усукват омесената глина на шнурове и ги налепват един върху друг,след което ги обмазват,за да се получи цилиндричен съд,който след това изсушават.Традиционно подницата и връшникът,пак според Вакарелски,са се използвали в Северозападна България до средата на 20-ти век,когато масово навлизат готварските печки.В Североизточна България в битовата традиция се е ползвал само връшникът/от глина или дебела метална плоча /,но само от бедни семейства.В този край на българските земи във всяка къща е имало пещ-пещник,дори и в самата къща,а често и една малка,извън къщата.
Текст- Уикипедия
Продукти
5 ч.ч. брашно
11 гр. суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
1 и 3/4 ч.ч. топла вода
царевично брашно за поръсване

Сложете подника във фурната и я включете на максимална температура. Омесете тесто от изброените продукти и го оставете в намаслена купа за един час да втаса. Извадете втасалото тесто и го омесете повторно. Оформете го в кръгла питка, поръсете с царевично брашно през цедка и направете два успоредни и два напречни разреза. Оставете да втаса още един час.
Махнете капака на подника, поръсете с царевично брашно дъното му, сложете хляба и затворете капака. Печете 15 минути, след което махнете капака, намалете фурната на 200C и печете още 30 мин. до златисто. Проверете с клечка .Получих един превъзходен хляб, който ме върна назад към фурната в Сливница, когато на определен час се изкарваше топлия хляб за деня и всички се редяха на опашка и си бърбореха. Опашката, в повечето случаи беше 3 или 4 редова. Изкарваха точно такъв плътен ароматен, златен хляб с дебела, хрупкава коричка. Мисля, че моя най- ранен спомен е за "шеснайсе стинки":) за хляб. Уникален, истински.....
  
И за край на този любим за мен пост, ви показвам малкото снимки, които успях да направя в красивата Клисура, като си обещах, да се върна там октомври, за празника на картофа и тогава, да поснимам повече, това наситено с история и силна енергия, красиво и спретнато градче.
















четвъртък, 11 септември 2014 г.

Шоколадови мъфини браунис и красивото, китно Карлово


Опитайте тези мъфини, докато са още топло извадени от фурната, гарнирани с голяма лъжица разбита сметана с ванилия или с крем от маскарпоне с масло и фъстъчен крокан.
Идеални за чаша ароматно кафе споделено с приятелки. Имат фина хрупкава коричка и меко сърчице! Просто се топят в устата.


Продукти за мъфините

130 гр. черен шоколад
1/2 ч.ч. масло
2 големи яйца
1 ч.ч. захар
1 ванилия
1 ч.ч. брашно


За крема със сирене

120 гр. маскарпоне
60 гр. масло
1 ч.ч. пудра захар
1 ванилия
фъстъчен крокан

Приготвяне

Загрейте фурната до 160C.  Поставете 12 хартиени чашки във форма за кексчета.
Разтопете шоколада на водна баня или в микровълновата. Оставете го малко да изстине.
Разбийте яйцата със захарта, маслото и ванилията до бледа смес. Добавете шоколада и брашното, разбъркайте и отново разбийте. С лъжица разпределете в чашките. Печете около 30- 35 мин. Извадете оставете за 5 мин и охладете върху решетка.
Разбийте сиренето и маслото до гладка смес. Добавете пудрата захар и ванилията. Разбийте.
Оставете в хлаилника и поднесете с мъфините при сервиране. За поръсване ползвайте фъстъчен крокан.


А за Карлово- думи нямам да ви опиша, колко хубаво изкарахме в този красив, китен и колоритен град. Сгушен в южното подножие на Стара планина и разпростряната около него Розова долина, все едно е прегърнат от красивите ръце на планините. Няма да пиша и да ви показвам историческите забележителности, а ще ви го покажа така, както го видях през моя обектив, излизайки рано сутринта на кафе и закуска.