Показват се публикациите с етикет консервирани продукти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет консервирани продукти. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Пикантина, свинско в гювеч и разходка до Трявна


Днес ще ви покажа, каква пикантина си слагам за зимата ( всъщност ползвам я от есен , до есен). Вече няколко приятелки ме помолиха за да пусна рецепта за нея.
Аз лично я обожавам , защото зимата, като си сложа от нея в яденето, все едно цялата зеленчукова градина е изсипала уханието си в кухнята ми. На приятелките , на които съм дала да я опитат ми казват, че без нея яденето вече не им е така вкусно.
Предполагам, че почти всеки от вас си я прави под една или друга форма ( естествено не правя някакво откритие), но това си е нещо измислено от мен. Аз лично, предпочетох да вложа пари във фризер с чекмеджета, вместо в буркани. Така си пестя много време,а и продуктите, имат съвсем друг аромат и запазват витамините и соковете си.
Не, не , че съм се отказала от бурканите, просто слагам доста по малко.
Като си спомня само, как се изреждахме с родата да си помагаме за зимнината, когато бях малка... Палеше се огън на двора, изнасяше се един голяяям казан и в него се варяха бурканите.
Из цялата махала се носеше аромата на печени чушки ( тогава нямаше чушкопек, той дойде на мода по- късно:) и запалени сухи листа, защото мъжете почистваха дворовете от падналите листа и изсъхналите клони.
Разменяха се рецепти за туршии- и в тях имаше мода, като започне еднаааа и обиколи цяло село.
И така ето и моята

Пикантина

По един килограм зелени, червени чушки и моркови. три глави целина с перата.



Почиствам чушките от капачетата и семките, обелвам морковите и целината.
Нарязвам на ситно само листата на целината, без дръжките.
Смилам на ситно в блендера чушките, настъргвам целината и морковите.
Всичко разбърквам много хубаво в голяма тенджера и слагам в пликчета, които замразявам във фризера. Когато готвя, вадя и си отчупвам с нож, колкото кибритена кутийка.
Не слагам никакви подправки, защото някои ястия не търпят определена подправка.


Свинско със зеленчуци в гювеч

800 гр, свинско месо от плешка
2 глави кромид лук
1 кубче пикантина ( от моята)
1 малък патладжан
10 средни картофа
замразен зелен боб
3 моркова
2 с.л. червен пипер
1 с.л. захар
1 ч.ч. червено вино
3 зрънца бахар, 1 дафинов лист, черен пипер, чубрица, сол, олио

Приготвяне
Включете фурната на макс.
Обелете и нарежете патладжана на половина и после на дебели пръчици. Посолете го и оставете за 15 мин. Обелете картофите и морковите. Нарежете морковите на едри колелца, а картофите оставете цели.


Нарежете месото на хапки, а лука на лунички.Сипете олио в гювеча и добавете месото,пикантината и лука, подправете с черния пипер и чубрицата , сложете захарта и запържете. във фурната.
Когато месцето е запечатано, добавете измития от солта патладжан, картофите, морковите и боба, подправете с бахара, дафиновия лист, червения пипер, посолете и залейте с винцето.
Долейте вода, колкото да покрие продуктите. Сложете във фурната, доведете до кипене и намалете на 200C. Гответе докато остане почти на мазнина.
Ха сега си сипете една студена биричка и...  да ви е сладко!



И сега  поредната доза снимки този път от Трявна.


Нашият пристан в Трявна стана този семеен хотел, който се намира в центъра на стария град.
Той има изумителна галерия, пълна с невероятни творби и още по невероятна собственичка- фина и невероятна жена, която върти всичко сама.
Останахме очаровани от престоя си там и го препоръчвам горещо.



Изглед от стаята ни.

































Тествахме жива бира- 4 вида. Светла, кехлибарена, вишна и тъмна.


Останхме с красиви, нежни спомени от стара Трявна.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Пица хапки, домашен кетчуп и разходка из Етъра


Казах ви аз, че дойде ли това време ставам свръх активна. Е, доказвам го с поредния си пост.
Днес, ще ви споделя любимата си рецепта за кетчуп и в тон с нея бързички пица- хапки.
Откакто започнах да правя този кетчуп у дома не искат и да чуят за купен.
Освен, като кетчуп, го ползвам и за готвене. Има много мек и сладък вкус, изключително ароматен и вкусен.

Домашен кетчуп

Първа стъпка

3 кг нарязани на едро домати
2 глави червен лук, нарязан на кубчета
4 скилидки настърган чесън
4 ч.л. зърна черен пипер
4 ч.л. синапено семе
4 топчета бахар
1 пръчка канела
1 стрита печена суха чушка

Втора стъпка

1/2 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. винен оцет
сок от един лимон
1 с.л. морска сол за готвене


Сложете всичко в тенджера, разбъркайте, сложете на котлона и доведете до кипене.
Намалете огъня и от времето на кипене, варете 45 мин., като разбърквате често.
Свалете от огъня и оставете да изстине. Извадете канелата и пасирайте.
Претрийте, през цедка и получената смес, сложете отново в тенджера.
Добавете съставките от втора стъпка, доведете до кипене и варете между 10 и 20 мин., в зависимост от това, каква гъстота искате да бъде. Сложете в бурканчета и стерилизирайте за 5 мин.

Пица хапки

тесто за пица от тук
32 парченца салам ( нарязах салам на колелца и го разрязах на 4)
32 парченца моцарела ( може да заместите с кашкавал)
1 с.л . прясно мляко за намазване
риган или друга ваша любима подправка


Замесете си тесто и го оставете да втаса. Загрейте фурната на 200C.
Втасалото тесто, замесете втори път и го разделете на 32 топки. Стават големи, колкото топче за пинг- понг:)
Вземете топчето, раздърпайте го леко и в центъра му сложете от салама и сиренето. Завийте и завъртете леко отдолу и поставете в тава застлана с пекарска хартия.
Намажете топчетата с млякото и поръсете с ригана.
Печете на средна решетка с вентилатор до зачервяване.
Хапнете ги топлички с кетчуп или някакво друго доматено сосче.


Насладете се на домашния вкус излязъл от ръцете ви!

А сега, за тези, които все още не са се отегчили, продължавам със снимките от нашето красиво лято.

Етъра









Нещо, което ме впечатли страшно силно и за мен бе голямо удоволствие да видя едно младо дете, да се занимава с дърворезба.






Една невероятна жена, потомствен майстор- кожухар. Добринка Ненова, която бе така добра, да ми разреши да я снимам.



Тук, беше вкусно, ама мнооого вкусно.


Димитрина Илиева, която багри всичко с естествени багрила. Оооо, ако знаете само , колко красиви бяха всички прежди!









В крайна сметка, останах очарована от Етъра, защото не бях ходила от около 15 години и мислех, че всичко е западнало и унищожено, но се изненадах много приятно от видяното.
Все още имаме с какво да се гордеем и хора, които пазят историята и традициите ни!
Благодаря ви!