вторник, 23 септември 2014 г.

Бяла телешка супа и разходка до Погановския манастир



Милото знае, че не обичам изненади, обаче този път успя да ми спретне хубава почивка с разходка до Пирот и отклонение до Погановския манастир.Тръгнахме в понеделник сутринта.
Времето беше хладно и мрачно, но изведнъж, около Сливница, като грейна едно слънце, та така до вечерта. Пътят до Калотина е идеален., на границата минахме за 5 мин. По препоръка на приятели, се отбихме в първото селце след Димитровград- Лукавица. Селце, с много любезни хора, спретнати къщички, с безброй окачени за сушене червени чушки и натрупани на купчинки тикви. В следващия пост, ще пусна снимки и от там. И така, пихме по "кафица" и аааайде гъм Поганово. Пътят отново хубав, всички се движат спокойно. Може би наоколо 3-4 км. от Лукавица има едно мостче , след което е отбивката за Суково, която ви води към Поганово. Има табели и много ясно е указан пътя. Движихме се по асфалтиран тесен път, оградени от дървета и храсти. И изведнъж, пред нас исзкочиха две огромни скали, през които бушува реката, а пътя се промушва в изкопания, в скалите тунел. Много е красиво ждрелото на река Ерма. Минавате под скалите , а от долната страна е реката. Невероятна красота.






















Самият манастир е малко след това. Хората са изключително любезни. Навсякъде можете да платите както в динари, така и в евро и български лева и стотинки. Можете да хапнете на терасата на заведението срещу манастира. Готвят вкусно и е евтино. Ние хапнахме по една супа, което всъщност ме доведе до днешната рецепта. Супата, която ядохме беше телешка, кремообразна, нямаше нито фиде, нито картофи, но беше изключително вкусна. И понеже аз от телешко месо винаги правя бистро телешко варено, което обожаваме, сега реших да пробвам да направя подобна супа. Измислих си рецептата и се получи фантастична супичка, много подходяща за есенно- зимния сезон.



















А ето имоето предложение за бяла телешка супа.


Продукти

250 гр. телешко месо
1 малка глава ситно настърган лук
1 кубче пикантина
2 средни картофа обелени и настъргани на ситно ренде
олио,сол, лимонов пипер
1/2 кофичка кисело мляко
1 с.л. брашно
2 жълтъка
магданоз

Приготвяне

Сварете месото до пълна готовност. В малко олио задушете лука и пикантината, поръсени с пипера и сол на вкус. Долейте 2 литра телешки бульон, добавете картофите и месото- ситно нарязано. Кипнете и варете около 15- 20 мин. Разбъркайте жълтъците в млякото и добавете брашното. разбъркайте хубаво. Свалете супата от огъня и застройте с млякото. Поръсете с прясно нарязан магданоз. По желание поднесете с лют червен пипер и крутони или препечен хляб.


Честита есен скъпи приятели!

11 коментара:

  1. Когато ходихме до Власинското езеро, всъщност програмата ни включваше и Погановският манастир и Околността:))), то и до Пирот чак правех сметка да отскокнем:), обаче така се спретнахме, че за половин ден просто нямаше как да успеем, а и времето се развали... То едни планове си правим, други се осъществяват:), но здраве да е, ще отидем обезателно някой ден, особено след тези приказни снимки. Много е красиво там, страхотна природа и ждрелото също е невероятно. Много ти благодаря за тези снимки Катенце, напълни ми душата! Супичката също е вълшебна в твоят вариант. Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Кате! Наистина е вълшебно мястото, да не говорм, че като ми домъчнее за Буйновското ждрело, това ме компенсира, макар че нашето е в пъти по- красиво! Разликата е, че това ми е на 60-70 км. а другото около 300км.А в Пирот ходим на пазар, защото там си намирам хубав прах за пране и омекотител, които ги няма у нас. А и си умирам да обикалям по магазините им за домашни джунджурийки ( или както им казвам аз чибки и чирибки:).Прегръщам те и ти пожелавам един прекрасен ден!

      Изтриване
    2. Кате, дъщерята и (кандидат)зетя ходиха по този маршрут, та снимките са ми познати, много е красиво, макар че ми идва малко страшничко да пътуваш така под надвисналите скали... Аз съм ходила в Пирот преди около 30 години, девойка съм била и не помня много.
      Сподели, ако е удобно за прахта за пране, че наистина нашите са ужасни, тези дни бяхме в Гърция, но и там не си харесах, като не знам какъв да купя, пък и повечето бяха същите, като нашите.

      Изтриване
    3. Веси винаги си купувам прах и омекотител DUEL. 12 кг. прах и два литра омекотител ми излизат около 30 лв. в зависимост от това дали са на промоция или не.
      Цялата къща ухае невероятно и ми харесва как изпира, въпреки, че аз за бялото ползвам допълнително препарати от рода на вениш задължително! Дано съм ти била полезна! Прегръдки*)

      Изтриване
  2. Катенце, винаги такива красоти да виждаш с очите си и винаги да са споделени с обичните хора! Ама как хубаво те е изненадал господинът, браво на него. :)
    Гребввам си от супичката ти, чудна благинка!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава разходка, красиви снимки, наситени цветове, много добре представено и написано, Кате!
    След тази публикация, може ли човек да не пожелае да отиде?!
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви момичета! Прегръщам ви и двете и ви пожелавам един прекрасен ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Много ти обичам супичките и хлебчетата и снимките и тебе!

    ОтговорИзтриване
  6. Ох, Кате, дъхът ми спря от тези прекрасни снимки! Всеки път ме изненадваш с все по-красиви и по-красиви огромни кадри, които ми пълнят душата.
    Ждрелото е уникално, красиво, спиращо дъха. Представям си каква красота е да го видиш на място, да вдишаш от тази красива природа. Ходила съм само на нашите: буйновско и ягодинско ждрело и е уникално, а от снимките ти искам да се прехвърля и на това място, дори за миг само.
    Благодаря ти, че сподели тази красота с нас.

    Относно супата - ще я направя обезателно. Хареса ми идеята, а и с телешкото все телешко варено правя. Не че не го обичам - напротив, обожавам го, но ми се ще и нещо различно да опитам и ще се възползвам от рецептата ти тия дни.
    А хлебчето до супичката в ресторанта какво е? Обикновен хляб или нещо по-специално?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да ти кажа Даре, навсякъде в Сърбия сервират хляб приготвен на място. Питки, пърленки... никъде не ми сервираха филийки. А в Пирот има невероятно много пекарни.

      Изтриване