Това е любов

Хубава спокойна вечер.
Усещам любовта.
Ние вечеряме.
Току що се е прибрал и очите му блестят от умора.
Подпряла съм брадичка на ръката си и го съзерцавам очаровано.
Извръща бавно само очите си, усмихва се леко и въпреки, че знае отговора задава въпроса:
- Какво?
– А, нищо- обичам те!
- И аз, мило!
Гледам дългите му мигли, бръчиците около вечно усмихнатите очи.
Целувам го.
Той има толкова нежен и мек характер, но е мъжкар от онези, истинските, изчезващите...
Когато ме прегръща и ме целува, се разтапям...
Той ме кара да се чувствам истинска жена!
Когато душата ми е в ръцете му,  се чувствам истински щастлива!
Искам да отворя гърдите си и да го скрия там, вътре, да остане част от мен, завинаги с мен!
Понякога ме изненадва с цветя, набрани от полето, набрани с неговите, красиви ръце!
Понякога ми говори на родопски, особено, когато иска да се пошегува.
Понякога пее красиви родопски песни с дълбок и плътен родопски глас!
Понякога ми пее песни от "соца" и се смеем, като деца...и ходим боси.
Понякога ми разказва за детството си- тогава, слушам в захлас, защото наистина разказва, както казва той- " долби стерео сараунд в три де формат:)".
Понякога мълчим и сме си самодостатъчни...
...и плачем заедно, за хубаво и лошо!
За това го обичам, за това той е моят перфектен мъж, защото съм влюбена!