Homemade Sweet Pickle Relish- сладка туршия

Ейййй, голяма вкусотия да знаете!
Поради голямото количество зеленчуци, което имам тази година, реших да пробвам нещо различно, което не съм опитвала досега. По- миналата година правих сладко от червени чушки, но тази сладка туршия ми хареса мнооооого повече от него. Идеална е като добавка към всякакви сандвичи, сирене, месо и салата от картофи. Приготвя се лесно, бързо и не ви трябват големи количества. Има изключително мек и нежен вкус.
А за десерт, ви поднасям малко снимки от красивото, шарено сръбско селце Лукавица, където има едно хубаво ресторантче, в което готвят много вкусно, много са любезни и отзивчиви. И да не забравя- правят невероятно ароматно кафе на джезве.
И така, да преминем към рецептата.

Продукти

1 килограм краставици
1 килограм червени чушки
500 гр. лук
70 гр.+ 1 ч.л. сол
400мл. ябълков оцет
350 гр. захар
2 с.л. синапено семе

Приготвяне

Обелете и почистете краставиците от семките. Почистете лука и чушките. Нарежете всичко на много ситни парченца (аз използвах уреда за рязане на лук). Сложете всичко в голяма тенджера, посолете със 70 гр. сол, залейте с 3 литра хладка вода, разбъркайте и оставете да престои 2 часа.

След изтичане на времето, отцедете зеленчуците от солената вода.
В тенджера кипнете оцета , добавете захарта и разбъркайте до разтварянето и.
Добавете зеленчуците, посолете с 1 ч.л. сол, сложете и синапеното семе ( аз го сложих в марля и го направих , като пакетче). Доведете до кипене, намалете до умерена температура и варете около 40- 45 мин. без да затваряте тенджерата.Трябва да ви остане малко течност. Махнете синапеното семе, сипете в буркани и стерилизирайте за 15 мин. Получават се около 4-6 бурканчета от пюре.

А ето и малко кадри от Лукавица и етно ресторант "Kapica".

Това е любов

Хубава спокойна вечер.
Усещам любовта.
Ние вечеряме.
Току що се е прибрал и очите му блестят от умора.
Подпряла съм брадичка на ръката си и го съзерцавам очаровано.
Извръща бавно само очите си, усмихва се леко и въпреки, че знае отговора задава въпроса:
- Какво?
– А, нищо- обичам те!
- И аз, мило!
Гледам дългите му мигли, бръчиците около вечно усмихнатите очи.
Целувам го.
Той има толкова нежен и мек характер, но е мъжкар от онези, истинските, изчезващите...
Когато ме прегръща и ме целува, се разтапям...
Той ме кара да се чувствам истинска жена!
Когато душата ми е в ръцете му,  се чувствам истински щастлива!
Искам да отворя гърдите си и да го скрия там, вътре, да остане част от мен, завинаги с мен!
Понякога ме изненадва с цветя, набрани от полето, набрани с неговите, красиви ръце!
Понякога ми говори на родопски, особено, когато иска да се пошегува.
Понякога пее красиви родопски песни с дълбок и плътен родопски глас!
Понякога ми пее песни от "соца" и се смеем, като деца...и ходим боси.
Понякога ми разказва за детството си- тогава, слушам в захлас, защото наистина разказва, както казва той- " долби стерео сараунд в три де формат:)".
Понякога мълчим и сме си самодостатъчни...
...и плачем заедно, за хубаво и лошо!
За това го обичам, за това той е моят перфектен мъж, защото съм влюбена!

Бяла телешка супа и разходка до Погановския манастир

Милото знае, че не обичам изненади, обаче този път успя да ми спретне хубава почивка с разходка до Пирот и отклонение до Погановския манастир.Тръгнахме в понеделник сутринта.
Времето беше хладно и мрачно, но изведнъж, около Сливница, като грейна едно слънце, та така до вечерта. Пътят до Калотина е идеален., на границата минахме за 5 мин. По препоръка на приятели, се отбихме в първото селце след Димитровград- Лукавица. Селце, с много любезни хора, спретнати къщички, с безброй окачени за сушене червени чушки и натрупани на купчинки тикви. В следващия пост, ще пусна снимки и от там. И така, пихме по "кафица" и аааайде гъм Поганово. Пътят отново хубав, всички се движат спокойно. Може би наоколо 3-4 км. от Лукавица има едно мостче , след което е отбивката за Суково, която ви води към Поганово. Има табели и много ясно е указан пътя. Движихме се по асфалтиран тесен път, оградени от дървета и храсти. И изведнъж, пред нас исзкочиха две огромни скали, през които бушува реката, а пътя се промушва в изкопания, в скалите тунел. Много е красиво ждрелото на река Ерма. Минавате под скалите , а от долната страна е реката. Невероятна красота.

Самият манастир е малко след това. Хората са изключително любезни. Навсякъде можете да платите както в динари, така и в евро и български лева и стотинки. Можете да хапнете на терасата на заведението срещу манастира. Готвят вкусно и е евтино. Ние хапнахме по една супа, което всъщност ме доведе до днешната рецепта. Супата, която ядохме беше телешка, кремообразна, нямаше нито фиде, нито картофи, но беше изключително вкусна. И понеже аз от телешко месо винаги правя бистро телешко варено, което обожаваме, сега реших да пробвам да направя подобна супа. Измислих си рецептата и се получи фантастична супичка, много подходяща за есенно- зимния сезон.

А ето имоето предложение за бяла телешка супа.

Продукти

250 гр. телешко месо
1 малка глава ситно настърган лук
1 кубче пикантина
2 средни картофа обелени и настъргани на ситно ренде
олио,сол, лимонов пипер
1/2 кофичка кисело мляко
1 с.л. брашно
2 жълтъка
магданоз

Приготвяне

Сварете месото до пълна готовност. В малко олио задушете лука и пикантината, поръсени с пипера и сол на вкус. Долейте 2 литра телешки бульон, добавете картофите и месото- ситно нарязано. Кипнете и варете около 15- 20 мин. Разбъркайте жълтъците в млякото и добавете брашното. разбъркайте хубаво. Свалете супата от огъня и застройте с млякото. Поръсете с прясно нарязан магданоз. По желание поднесете с лют червен пипер и крутони или препечен хляб.

Честита есен скъпи приятели!