Избор– България и разходка в Родопите

Има много неща, за които съжалявам в живота си. Ако можех да се върна назад, бих променила много от тях. Пиша го и в същото време си задавам  въпроса, а ако наистина можех да го направя, дали бих? Отговора е- НЕ! А може би, точно тези преживявания и моменти са ме направили човека, който съм и ме карат да съм горда със себе си, да вървя напред  да се раздавам, да грабя от живота с пълни шепи и да му се радвам.
Едно от нещата, които обаче никога не бих променила, е да живея в чужбина.
Баща ми пътуваше по целия свят. Имах възможността да обиколя и да видя доста места, дори по времето, когато в България нямаше нищо- или по- точно казано, всички имахме еднакви неща.
Когато застанах пред избора да живея и работя навън, не се поколебах за миг- просто не можех да си представя, няма да усещам топлата усмивка и прегръдка на моите най- близки хора, няма да посещавам любимите си места, няма да мога да се отзова веднага, ако някой има нужда от мен.
Не исках да съм сама по празниците, не исках родителите ми да не познават внуците си и да се виждат с тях по разписание.
Избрах да остана в тази, красивата България, която обичам до болка и всеки път, когато отида някъде навън, накрая едва издържам и нямам търпение да се прибера.
Избрах да родя и отгледам детето си тук.
Избрах да погреба близките си и да съм до тях , до последния им дъх.
Избрах да остана в България- дори в тази- изоставената, ограбената, тъжна България.

Пътуването ми до Родопите всеки път ме кара да съм горда, че съм Българка.
Пуснете докато разглеждате! Това сме ние българските жени!

Време като по учебник. Слънцето все още е високо и лъчите му блестят ярко тук там иззад величествените скали.

Триград ни посрещна с тези табели, които са из целия град.

Буйновското ждрело, е едно от най- красивите и впечатляващи  места в България. Като пътувам през този пролом искам да отворя гърдите си и да побера и да запазя тази величествена  красота в себе си.

Орлово око- величествена гледка и изумителна красота.