Нежна розова вечер-за един невероятен кекс и пиле с със сос на хлебна основа

                                                                                                                                                               Днешната нежна розова вечер бе предизвикана от чудесната рецепта за дунапренен кекс на Русанка!

Русанче,благодаря ти за приятелството,милите и позитивни коментари, и за присъствието ти в моя блог!
Продължавай да ни радваш както с нови и интересни рецепти,така и с традиционии стари.
От дете не бях яла такъв кекс,а мъжът ми го оприличи със захарен памук!
Рецептата е много точна.Благодаря!
Кекса стана нежно розов и много въздушен,което доведе до подготовка на меню и маса в този цвят!
Представям ви и моята рецепта за пиле със сос на хлебна основа.Можете да направите цяло пиле или нарязано на порции.

Върху пилешкото месо слагате тънки ленти бекон и стръкче магданоз,и го връзвате с конец.Слагате го в тавичка и гозапържвате леко,само отстраната от която няма бекон.Ако пилето е цяло,бекона се слага върху гърдите.Посолете го и поръсете с черен пипер.Изпечете го във фурната до пълна готовност.

През това време направете соса.
Махнете коричките на 3-4 филии хляб и го нарежете на кубчета.Словете нарязан магданоз,посолете у поръсете  с черен пипер.Блиндирайте допълното смилане на хляба.
В тиган загрейте малко масло и добавете нарязан лук,пипер,дафинов лист и звездовиден анасон.Задушете в сичко и залейте с мляко.Когато кипне махнете сместа от котлона и прецедете.Залейте хлебните трохи с млечната смес и добавете малко масло.Трябва да се получи смес с гъстотата на картофено пюре.Ако е много гъсто,просто добавете мляко,до желаната гъстота.
Сервирайте пилето върху хлебния сос и полейте със соса останал от печенето на пилето.

Салатката не е нищо особено.Печена белена ,наситнена червена чушка,обелен и наситнен домат,начупено сиренсе,смесено с цедено кисело мляко,пиперче,орехчета и зехтин!

Да ви е сладко!

И за край на чудесната ни вечер избрах да ви представя любимо мое стихотворение написано от Станка Пенчева!


НЕЖНОСТ


Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,

Със когото ще се състаря.