Нещо като завръщане

Здравейте на всички, които по някакъв начин и повод надникват  в моето блогче.

Ето, че отново идва есенно- зимния период и се надявам, че при мен нещата ще се поуспокоят и ще ми остава поне малко време за публикации.
Тази година, беше много наситена откъм работа и пътувания и почти не съм готвила. Хранехме се навън.
Сигурна съм , че кулинарията не е изпуснала кой знае какво в мое лице, при толкова много и разнообразни блогове, сайтове и предавания.
И така, смятам да поставя начало на спомените от нашето лято 2013.
Не очаквайте от мен някакви кулинарни шедьоври, по скоро ще ви покажа кътчетата от нашата страна, които посетихме и впечатленията ни от тях.
Тази година, решихме, да попътуваме и да почиваме в България. Съчетахме работата с удоволствието и пътувайки, затвърдихме  мнението за себе си,  че сме свръх емоционални  и големи родолюбци.
Поставям началото с посещението ни на Деветашката пещера.

Беше чудесно изживяване. Пещерата е много красива и величествена, но за съжаление, както почти всичко в България, зле поддържана. Но иначе фургон с касиер, не липсваше.
И за да не изневеря на себе си и кулинарията ви пускам снимчица на фантастичното сладко от смокини, което направих по някое време през лятото.
По принцип, не обичам такова сладко, но откакто открих фикса на "доктора" Йоткер:))) 2:1, сладката ми се получават перфектно. Не стават гадно сладки и гъсти и вкуса на плода се усеща доста по- силно.

Целувки и прегръдки за вички ви*)