Крушунски водопади и рецепта за моята любима апетитка

Оооо, настъпи и моето време! Обожавам есенно - зимния период, като полято цвете съм.
Щом стане по хладно и започне да вали ми става едно свежо, хубавооо...
Ставам супер дейна, постоянно съм в движение и непрекъснато измислям разни задачки за себе си и всички покрай мен.
Обичам мириса на запалената шума, багрите на есента- от свежо зелено, през жълто, оранжево, червено, кафяво, та чак до черната разорана земя, контрастираща с къдравите облаци в навъсеното небе!
И като казах разорана земя, да ви кажа, колко бяхме радостни при пътуванията си, да видим, че земята отново се обработва.
А то това лято пък беше едно плодороднооо...
Безкрайни морета от слънчогледи, жито, пшеница, царевица и тютюн, много зеленчуци, грозде и всякакви плодове, а за цветя да не говорим!
А пък, като казах цветя, да ви кажа, че след някоя и друга година, мога да открия ботаническа градина. Емчо ми е сложил една сгъваема права лопата в "каляската":) и като пътуваме де що видя и ми хареса, откопавам корени, мъкна ги в къщи, а те тръгват и растат, все едно цял живот в моята градина са били.
Добре, че ми е добро момчето, та ме търпи с моите лудости и прищевки, ама пусти късмет мой, целунала съм правилната жаба:)))
И така, да си дойда на темата за водопадите. В близост до Деветаки, се намира Крушуна. Можете да разгледате двете забележителности в един ден. За водопадите обаче, може да си оставите цял ден, защото е много пленително и романтично място особено, ако отидете през седмицата, когато не е лудница и си организирате пикник.

Този мъник ни посрещна на входа и беше много любопитен и гальовен.

 А сега, да се върна в реалността и да ви покажа какво правих вчера.
Любимата ми апетитка за зимата. Рецептата имам от моята мила майчица ( мамо не минава ден в който с Емчо да не запалим свещичка за теб и да не те споменем*).
Извинете за отклонението.
И така хвърчащото листче на което съм я записала, вече се е посмачкало, мастилото се е размило и когато онзи ден сестра ми  се обади и ме помоли да и продиктувам рецептата, реших, че е време да си я постна в блогчето и да я споделя с любителите на пикантната храна.

Апетитка

1 кг. чушлета рибки
2 кг. зелени чушки
1 купичка белен чесън
2 връзки копър
2 връзки магданоз
600 мл. оцет
600 мл. олио
1 и 1/2 с.л. сол
1/2 с.л. захар

Загрейте фурната на 220C. Почистете рибките от капачетата и дръжките. Зелените чушки изтърбушете. Запечете рибките до златисто, като ги разбърквате от време на време.
Извадете ги и сложете да се задушат в плик. Изпечете и зелените чушки във фурната и ги сложете при малките.
През това време си обелете една купичка чесън.

Нарежете на ситно копъра и магданоза. Обелете само големите чушки.
Смелете всички чушки в блендер( майка ми смилаше всичко през месомелачка) сега сме по- улеснени. Настържете чесъна на ситно.
В тенджера смесете смлените чушки, чесъна, копъра, магданоза, солта, захарта и залейте с оцета. Разбъркайте хубаво.
Кипнете олиото и залейте сместа с него.
Отново разбъркайте хубаво. Оставете сместа 3 часа, като от време на време я разбърквайте, за да поеме олиото.
Затворете в бурканчета. Не се вари.

Насладете се!

Нещо като завръщане

Здравейте на всички, които по някакъв начин и повод надникват  в моето блогче.

Ето, че отново идва есенно- зимния период и се надявам, че при мен нещата ще се поуспокоят и ще ми остава поне малко време за публикации.
Тази година, беше много наситена откъм работа и пътувания и почти не съм готвила. Хранехме се навън.
Сигурна съм , че кулинарията не е изпуснала кой знае какво в мое лице, при толкова много и разнообразни блогове, сайтове и предавания.
И така, смятам да поставя начало на спомените от нашето лято 2013.
Не очаквайте от мен някакви кулинарни шедьоври, по скоро ще ви покажа кътчетата от нашата страна, които посетихме и впечатленията ни от тях.
Тази година, решихме, да попътуваме и да почиваме в България. Съчетахме работата с удоволствието и пътувайки, затвърдихме  мнението за себе си,  че сме свръх емоционални  и големи родолюбци.
Поставям началото с посещението ни на Деветашката пещера.

Беше чудесно изживяване. Пещерата е много красива и величествена, но за съжаление, както почти всичко в България, зле поддържана. Но иначе фургон с касиер, не липсваше.
И за да не изневеря на себе си и кулинарията ви пускам снимчица на фантастичното сладко от смокини, което направих по някое време през лятото.
По принцип, не обичам такова сладко, но откакто открих фикса на "доктора" Йоткер:))) 2:1, сладката ми се получават перфектно. Не стават гадно сладки и гъсти и вкуса на плода се усеща доста по- силно.

Целувки и прегръдки за вички ви*)