Боровинковата ми вечер

                                                                                                                                                                            Днешната вечер,бе провокирана от прекрасните малинови кошнички на Федора!
Инче-шегаджийке,прекрасните ти кошнички,станаха като израза (купих си балтон за копчето!
В началото видях превъзходния десерт,но нямах малини.За сметка на това имам много боровинки.Така се роди идеята за боровинковата ми вечер!
И се започна едно търсене на лилави аксесоари за масата,рецепти с боровинки,лилави цветя,панделки.даже сънувах в лилаво хахаха!
Инче,вълшебнице,набелязала съм си още твои рецепти!Радваш ни със всеки пост,пишеш чудесно,а както разбрах последно имаш и страхотно чувство за хумор!Радвам се на всеки контакт с теб и съм благодарна ,че виртуалното пространство ни запозна!
Ето и моите кошнички,които в никакъв случай немогат да се мерят с твоите(както вече всички сте забелязали,не ме бива по сладките неща,или по точно по оформянето им,иначе на вкус ги докарвам чудесно:)!

Та ето така последва и ризото  с боровинки заимствано от тукPan con l'olio!
След което дойде и моята авторска рецепта за свинска плешка,пълнена със синьо сирене и боровинки.
В малко олио запържете 1 глава ситно нарязан червен лук и 3-4 скилидки чесън.Сипете 50мл бяло вино,добавете към 50мл. заквасена сметана,разбъркайте и гответе няколко минути до леко сгъстяване.Прецедете соса.
Смесете боровинки с  леко омекнало синьо сирене.Вземете две парчета плешка,направете напречен разрез и напълнете със боровинковата смес.Затворете го с клечки за зъби.
Запържете месото леко от двете страни,след което сипете малко вода да се задуши.Гответе до пълна готовност,като накрая го оставите на мазнина.
Сервирайте нарязано под наклон,полято със сметаново-винения сос и любима гарнитура!
Да ви е сладко!

И в тон с романтичното ми настроение ви представям един от любимите ми филми,които ме вдъхновяват и ми показват силата на истинската любов и това,че  когато я, има винаги има начин и време да я покажем и да бъдем до човека,когото обичаме!Всичко останало са оправдания!

Но все пак ето и едно мое оправдание за това,че съм такъв непоправим романтик: и свръхемоционален човек.
Отгледана съм с много любов от хора,които бяха заедно от 17 годишни до смъртта на майка ми и до последно бяха силно влюбени и отдадени един на друг.
И въпреки трудностите винаги намираха време един за друг.
Мама изненадваше татко с невероятни решения за дома и кухнята,а той от своя страна винаги намираше какво да и подари-дали скъп парфюм или просто набрани цветя от полето,важното беше да и покаже,че мисли за нея!

Затова и ние с  моето момче,следваме техния пример и не пропускаме и секунда в която можем да бъдем заедно!
Пожелавам на всички една пурпурна и незабравима вечер!