Моята червена слива

Ееееей, че щастлива ме прави тази червена сливааааааа....

Харесах си я аз тази слива преди три години в Баумакс. Струваше 100 лв.- отгледано дръвче с корона, високо около 2 метра- "декоративна" била:)))
Леле, колко майтап и шегички отнесох по повод тая слива, само аз си знам:)
Първо ми се смяха на касата, защото с милото направихме цял цирк ( в добрия смисъл:) и хората от магазина се включиха в майтапа, как мога да дам 100 лева, за дръвче, по което ще имам грижи, а то ще ми прави само боклук на есен и няма да ми дава плодове.
После ме майтапиха момчетата, които милото изпрати да натоварят и докарат дървото до нас.
После дойде ред на роднини и приятели, с които засадихме дървото и го поляхме обилно на едно градинско барбекю със студена мастика и бира. И накрая и татко, който не пропусна да ме бъзне:)
Е да, ама не!( обичам го този Петко Бочаров)
Като че ли напук, още първата година, сивата даде няколко малки плодчета- големи, колкото дренки, тъмни като божоле. Реших, че нещо се е объркало дръвчето, и не им обърнах внимание. Обаче, след месец гледам аз "дренките' станали големи красиви сливи, а като ги пробвах- невероятно ароматни и сладки.

Е, свикнала съм да опровергавам разни теории- твърдоглава съм и като реша, че нещо трябва да го пробвам по моя си начин, правя го, не зависимо от това, кой, какво ми казва.
И тази слива, е поредното доказателство за мен- купих я, защото много харесвам червени дървета,( имам и японски клен) обожавам нежните и розови цветчета през пролетта, короната и става, като един ефирен розов облак, а цяло лято ме радва с гъстите си виненочервени листа.
Та така, всяка година моята "Сливана" ме радва с все повече и все повече плодове. От 4- 5 бройки, за три години станаха 2 килограма тази година.

Обрах ги и ето резултата- невероятен мармалад от червени сливи.

2 кг сливи
1 с.л. ванилия
1 пакетче гел- фикс на Йоткер 1:1
1 кг. захар

Махнах костилките и люспите и получих каша от сливи, която направих по описанието на пакетчето, като добавих ванилия.

И да ви кажа- не я пръскам, не я варосвам, не я окопавам и не я торя!
Орязах и два пъти короната, за да расте на ширина, а не на височина и я орязах, както аз си знам и дори не помня по кое време, а тя взе, че израстна още по висока и по голяма. И съм решила, че повече няма да я пипам, ще чакам да даде плод за ракийка:)))

А това е къпиновата ми вода с аромат на маточина!

Правете всичко с любов и от сърце!