четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Моята тъжна есен


Това е един пост за болката. Болката от това, да изгубиш приятел... не, не просто приятел, защото, като го отгледаш от " мръвчица", не спиш. за да го храниш, притесняваш се, когато скимти и не знаеш, какво му е, радваш се на сменените зъбчета и на малките постижения, все едно, ти е дете, то става част от теб.
Никога не съм гледала така куче така, както гледах  Рафо и за това не бях подготвена, за огромната болка, която изпитвам от неговата загуба.
Толкова силно ,ме боли, че разхождайки се в мократа есен, която обожавам, се чувствам самотна, защото той ми беше постоянен спътник и асистент. Все ми носеше нещо, моето момче, все вреше плюшената си муцунка навсякъде.


Не очаквах да съм тъжна тази есен, но се надявам, че Рафо е някъде, на по- добро място и един ден отново ще сме заедно. Той ще ме намери!


Обичаме те Рафо! Ти завинаги ще останеш в сърцата ни и ще бъдеш част от нашето семейство!

16 коментара:

  1. Кате, с тъга прочетох за болката ти по загубата на красивия ви любимец!
    Кураж, мила! Прегръщам те силно! <3

    ОтговорИзтриване
  2. Много съжалявам за тази загуба, Катенце! Напълно ви съчувствам, животинките са като част от семейството и е много мъчно наистина...

    ОтговорИзтриване
  3. Много съжалявам за загубата ти, Кате! Дано да е на по- добро място!
    Неприятно е да загубиш любимо животинче, особено куче. Знам какво е, защото загубих преди две години любимото си куче и никое друго не може да го замени, въпреки че имам ново- не е същото!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  4. Ох, Катенце... И аз вярвам, че един ден ще се съберем с всичките ни любими същества... Сигурна съм, че Рафо е на по-добро място, съжалявам за загубата ти!
    Не съм имала кученце, което да гледам вкъщи, но знам колко верни другари са - понякога повече и от нас хората.
    Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване
  5. Съжалявам за загубата на Рафо....Искрено съм съпречастна с мъката ти,Кате(:

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ви момичета! Не ми се пише, не ми се говори... не мога да повярвам!
    И все пак- ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ ВИ„ ЗА СЪЧУВСТВИЕТО„ ЛЮБОВТА И ВНИМАНИЕТО!

    ОтговорИзтриване
  7. Знам как боли ,знам ,че никога няма да го забравиш, знам ,че сърцето ще кърви когато видиш куче,НО знам ,че си моето силно момиче и ще го превъзмогнеш и по малко ще се притесняваш ,моля те!
    Силно те прегръщам мила моя!!!
    Когато загубих моето куче все едно детето ми умря...и за това никога повече няма да си причиня тази мъка!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Уффф, този пост ми напомни за "нашите" Грозньовци. Така кръстих две малки, кльощави и много грозни кученца, които един съсед това лято донесе на вилата и после ги изостави. Дожаля ни и започнахме да ги храним, а те стояха като Гюро Михайлов на пост пред вратата ни. Разпознаваха колата ни и като пристигнехме скачаха на задни лапички. И в неделя една кола размаза черния Грозньо. Все ми е пред очите горката душица. А малката ми дъщеря си изплака очите. Не знам защо изобщо ти го пиша и те натоварвам. Извинявай...

    ОтговорИзтриване
  9. Ех, Кате, много съжалявам! Ей това е кофти на домашните любимци - привързваш се, става член на семейството...после боли! Но, това е живота! Ние си имаме едно коте, дето скита неуморно и като не го видя по двора и се притеснявам. А кучетата са съвсем друга работа......комшиите ни бяха оставили за седмица техния сладур, така го заобичахме всички.
    С подкрепа в болката
    Мария

    ОтговорИзтриване

  10. За мнозина може да звучи налудничаво да разказваме за обичта си към едно четириного, но само малцина разбират че най-важното в живота е да имаме сърце, което да умее да обича, та било то и четириног приятел.
    Кате, искрено ти съчувствам за сполетялото ви нещастие!
    Сърцето ти е голямо, и аз ти пожелавам да бъдеш силна, и зная че в него не само ще закъташ спомена за Рафо, но и ще оставиш място и за друга нова любов към малка плюшена муцунка и големи влажни и изпълнени с обич очи ... дори и да не подозираш ... той те чака!
    А Рафо е преминал през твоя живот, за да те научи да бъдеш по-силна!
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  11. Ужасно съжалявам, Кате.... голяма болка.

    ОтговорИзтриване
  12. Удивителни сте хора! Благодаря ви от сърце! Мите, ама хич не ме натоварваш! Това са ударите на съдбата, уроците на живота! Няма да се откажа да давам и получавам любов!
    Никога няма да прежаля Рафо, но още от сега помолих момчето от което го купихме, да ни даде едно мъжко от следващото раждане на същата майка, от която беше Рафо.
    И отново ще го кръстя така и отново ще дам всичко от себе си, ще го гледам, като дете и ще го обичам, колкото и да ме боли!
    Прегръщам всички ви ,удивителни хора!

    ОтговорИзтриване
  13. Кате, колко ми е позната болката ти! Толкова години минаха, откакто загубих моя Чоки, но не мога да го прежаля! След 12 години съвместен живот спомените не могат да се заличат!
    Съпричастна съм към мъката ти!

    ОтговорИзтриване
  14. Кате, аз не съм имала животинка, която да загубя, но дъщерята все плачеше като малка за всички животинки, на село при баба си, като стоеше ваканциите. Сега имаме котка, която много ме ядосва с белите си, миризмите си и т.н., не знам как бих реагирала в подобна ситуация...Но пък онзи ден ни умря хамстера, който дъщерята и зетя бяха намерили на улицата в тъмното и живя в къщи година и нещо. Чак майка, която ни беше на гости се беше притеснила, че децата излизали през нощта и дъщерята била разплакана...Почудих се и аз какво е станало и едвам дочаках да и се обадя, за да ми каже, че късно вечерта хамстера е починал и са ходили да го погребат...Два дни дъщерята ходи подута от рев и опитите ми да и обясня, че хамстерите живеят до две години, не само че не я утешаваха, но и я ядосваха. Та и теб не знам колко ще утеша, защото човек привиква, и животинките носят душа и са живи същества, но все пак и на теб ще кажа - да сте живи и здрави вие, това е наистина най-важното! Прегръдка, защото на мен пък ми е мъчно, когато хората страдат, както в случая ти.

    ОтговорИзтриване
  15. Съчувствам ти, Кате... Мъката е голяма и се преживява трудно. Загубата не е просто на животинка, а на приятел... даже повече от приятел, Приятел който е неотлъчно до нас във всеки един момент... приятел, който не ти се сърди, нито те укорява, не те обвинява... приятел, за който си целия свят.
    Трудно преживях и аз загубата на моето приятелче, с което бяхме от малки, и аз, и той... цели 13 години. Отиде си от този свят блъснат от кола - по наша вина.
    Мъчно и тежко ми беше, трудно, докато свикна, че го няма вече, но...
    Дано е на по-добро място малкото сладурче и да е щастливо :*

    ОтговорИзтриване