Хляб в подник и красивата стара църква в Клисура

Миналата година, прибирайки се от Родопите, минахме през Бачковския манастир, да си купя подник. Милото ми угажда на всички желания, защото знае, че съм мераклийка и ползвам всичката посуда, която си купувам. Нищо в къщи не стои, като паметник. 

Та, взех си аз подника и реших, че ще пробвам да направя хляб в него, в камината в механата. 

Е да де, ама ни завъртя работата и все не ми оставаха време и сили, да отделя специално внимание на моят пръв хляб в подник.

Е, ето, че му дойде времето, вярно не в камината, защото е топло, ама следващия ще бъде в нея, завит с лозови листа и посипан с жар.

  

"Подницата", познат още като "Подник", "Поница" е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 cm и дебелина на дъното 4-5 cm, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се вбалканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.

Приготвените по тази технология храни стават много вкусни, макар че времето за приготвяне е сравнително голямо.

Преди ползване подникът се поставя на огнището, за да се нагрее от огъня (на места около огнището се поставят изправени по няколко подника.) Когато се нагрее достатъчно, се премества настрани от силния огън. В него се слага печивото, и се захлупва отгоре с връшник – нисък тенекиен (в по-стари времена също глинен) конус с диаметър колкото подника, с дръжка на върха и задигнат ръб.

Върху връшника се насипват жар и гореща пепел и се изчаква, докато печивото стане готово.

При някои ястия връшникът се залепва с тесто (приготвено от брашно и вода), като по този начин се получава херметизиране и ястието става по-бързо и изключително вкусно. Обредното приготвяне на подниците е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, общ. Любимец. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите прабаби са приготвяли подниците (известни в Лозен като поници) за печене на хляб, баници и др. Самият обред става в деня, когато християнската църква почита свети Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати Своя син на Земята. На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня, я смесват с пръстта и слагат слама (ръженка) и я покриват с черга "да кабаряса". След това, също като тестото, я размесват втори път. "Женското царство" тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като "Ерменлия, гидия"). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза. В "Етнография на България" известният български изследовател Христо Вакарелски пише,че подниците и връшниците се замесват на деня на закрилника от влечугите свети Иеремия-1 май.По подобие на змийското тяло,жените усукват омесената глина на шнурове и ги налепват един върху друг,след което ги обмазват,за да се получи цилиндричен съд,който след това изсушават.Традиционно подницата и връшникът,пак според Вакарелски,са се използвали в Северозападна България до средата на 20-ти век,когато масово навлизат готварските печки.В Североизточна България в битовата традиция се е ползвал само връшникът/от глина или дебела метална плоча /,но само от бедни семейства.В този край на българските земи във всяка къща е имало пещ-пещник,дори и в самата къща,а често и една малка,извън къщата.

Текст- Уикипедия

Продукти

5 ч.ч. брашно

11 гр. суха мая

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

1 и 3/4 ч.ч. топла вода

царевично брашно за поръсване

Сложете подника във фурната и я включете на максимална температура. Омесете тесто от изброените продукти и го оставете в намаслена купа за един час да втаса. Извадете втасалото тесто и го омесете повторно. Оформете го в кръгла питка, поръсете с царевично брашно през цедка и направете два успоредни и два напречни разреза. Оставете да втаса още един час.

Махнете капака на подника, поръсете с царевично брашно дъното му, сложете хляба и затворете капака. Печете 15 минути, след което махнете капака, намалете фурната на 200C и печете още 30 мин. до златисто. Проверете с клечка .Получих един превъзходен хляб, който ме върна назад към фурната в Сливница, когато на определен час се изкарваше топлия хляб за деня и всички се редяха на опашка и си бърбореха. Опашката, в повечето случаи беше 3 или 4 редова. Изкарваха точно такъв плътен ароматен, златен хляб с дебела, хрупкава коричка. Мисля, че моя най- ранен спомен е за "шеснайсе стинки":) за хляб. Уникален, истински.....

  

И за край на този любим за мен пост, ви показвам малкото снимки, които успях да направя в красивата Клисура, като си обещах, да се върна там октомври, за празника на картофа и тогава, да поснимам повече, това наситено с история и силна енергия, красиво и спретнато градче.