Едно малко закъсняло писмо

Е, това е то "хлапе". Завърши гимназията.
Никога няма да забравя първият ти ден в училище, когато хванати за ръка, обиколихте двора на училището, а аз развълнувана, те извиках и ти кимнах, а ти вдигна високо глава, за да покажеш, колко самостоятелна искаш да бъдеш. Бях застанала зад моята майчица, бях я прегърнала и опряла глава на рамото и , за да не види никой сълзите в очите ми, а тя, в един момент се обърна и ми каза;
– Успокой се маме! Сърцето ти ще изскочи през гърдите ми!
Е, от тогава минаха дванайсет години, а отлетяха, като един миг!
Пожелавам ти, от цялата си душа и сърце един ден да имаш дете, като теб самата!
Така и не разбрах, че имам дете. Спокойна, търпелива, умна и добра- ти си въплъщение на моята мечта за рожба.
След първият учебен ден се прибра и каза, че ако не ходиш сама на училище, няма изобщо да ходиш. Наложи се да напиша писмо до директорката, за да разрешат да ходиш сама. Отделно от това, навсякъде ходеше с една бележка, на която пишеше;
– Моето дете, ходи леко облечено, яде, каквото, колкото и когато поиска, пие газирано и яде сладолед и през зимата.
Божеееее, сега, като го видях написано се ужасих- каква майка! Но, да ти кажа честно, хич не ми пукаше, какво ще кажат другите! Важното е, че те отгледах и възпитах аз- САМА! И сега бера плодовете на моят метод на възпитание и смело мога да кажа, че съм доволна, пре доволна!
На матурите обаче много се смях, като каза, че в първия ден в училище искаше да си сама, а сега в последния искаш да съм плътно до теб!
Един от най- смешните случаи между двете ни, беше, когато ти казах, че ще те разбера, ако не ти се ходи някой ден на училище, дори да не си изморена. Казах ти, че предпочитам да ми кажеш, аз да извиня отсъствието ти, а не да бягаш и да ме викат преподавателите. Известно време след това, ти ми каза, че съм те лишила от възможността да избягаш от час.
Така се зароди истинското приятество между нас- приятелство основано на доверие, което нито една от нас не изгуби в другата!
Не искам да съм многословна. Каквото искам да ти кажа и да се опитам да те поуча, го правя в движение. Няма правилно и грешно, всеки има своя път на тази земя и определена съдба.
Ти трябва да направиш своите грешки и своите избори!
Както казват старите родопчани имаш нафака и тексират и не можеш да избягаш от тях.
Което означава, че ще изживееш хубавото и лошото, което ти е отредено.
Единственото нещо, което искам да запомниш от мен е, че за всичко си има причина и доста често в живота се случва да мислиш, че нещо лошо ти се случва и в последствие да осъзнаеш, че е било за добро.
Бъди щастлива! Обичам те скъпа моя звездичке ❥