петък, 23 октомври 2015 г.

Есенно настроение



Ето, че дойде и моят любим сезон! Сезон на уют и романтика. Обичам танца на дъжда и пращяштите в камината дърва. Обичам аромата на печени сухи чушки, стрити в бобеца или в топлата супичка. Обичам изобилието от плодове и зеленчуци, пълния зимник с буркани и буренцата с вино и ракийка. Обичам аромата на изсушените подправки и ароматния и красив чай от мента, маточина и риган. Обичам есента!



Есенна вечер

Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.

А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.

И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.

Петя Дубарова



Така да ни отива есента..

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Д. Банев




Есен в джобовете…

“Когато дойде есента, ще напълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си…!”

Ивет Александрова



Донка Чолакова

Есен

Дъждът по стъклата ритмично потропва,
в квартала мирише на печени чушки,
а вятър разбойник под зрелите круши
подсвирква с уста и люлее дървото.

Усмихната есен пристига в гората,
заплела в косите си повет и шипки. 
На нейното рамо – врабчета и сипки,
под нейните стъпки – кармин и позлата.



Ева Цветанова
В есенна утрин – 
тихо и нежно падат листата - 
златни и пурпурни,
бавно обагрят земята.

В есенна утрин – 
тихо и бавно бие сърцето,
чакайки трепетно
да види лицето, 
което с любов ме понесе.

Понесе ме с есенна 
нежности злато, 
в света на съня 
и мечтите, където 
няма днес или утре.

В есенна утрин политнах,
в копнеж – далеч от земята.
В есенна утрин обикнах
златния цвят на листата!




3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване