Карамелизирани круши и любимият ми чай

Това е една рецепта на Дона Хей, която обожавам, защото е идеално допълнение към кафе, чай, сладолед и салати със синьо сирене.

В комбинация с любимия ми чай, се получава една експлозия от аромати и цветове, които ме доближават все повече и повече, до един от моите най- любими сезони- есента!

За целта ви трябват 2 круши, нарязани на тънки парчета и захар.

Загрейте фурната на 160C. Оваляйте крушите в захар и ги подредете върху пекарска хартия.

Печете 15 ми, след което обърнете и печете още 15, като изключите фурната.

Извадете и веднага преместете на решетка. Оставете да стегнат и поднесете.

При мен, с любимия ми чай, който приготвям сама от билките в градината.
Равни количества мента, маточина и риган. Много ароматен и успокояващ чай.

Печени круши с мед и бадеми

Ако знаете само какви круши са тезиииии.....
Ароматни, дъхави,сладки и вкусни!Отново био, не пръскани, всяка една с червейче, свило гнездо в сърцевината и:))) В следващия си пост, ще напиша, чия е въпросната круша.

Леле, ама колко е сполучлива тази рецепта! Още докато ги приготвях, в цялата къща се носеше невероятен аромат!

Продукти

5-6 круши
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. вода
4-5 листенца индрише
една шепа филирани бадеми

Разрежете и почистете сърцевината на крушите. Сложете ги в тавичка. Разбъркайте меда и водата и залейте крушите. Сложете индришето. Загрейте фурната на 200Cбез вентилатор.
Сложете на средна решетка и печете 30 мин. Добавете бадемите и печете още 10 мин.

Преместете ги в чиния и ги залейте със соса. По желание, добавете топка сладолед или сметана.

Поздрави и хубав уикенд!

Кат

Хляб с грис

Народът е казал;
Има ли желание, има и начин!
Е и при мен е така. Голяма съм бързачка, още повече щом става въпрос за месене и за хляб.
Видях този красив хляб при Ева Тонева и нямаше как да не го направя.
Е да , ама аз го видях днес и нямах семолина, така че реших да я заместя с най- обикновен пшеничен грис.
Естествено, получи се невероятен пухкав хляб, с тънка хрупкава коричка, ама на мен така ми се получават нещата, като ги правя, със замах, без да му мисля много, много. Започна ли да го мисля. пък да чакам да му дойде времетооооо.... "ойде коньо у реката" по шопски казано:)

Та така, на фона на цялата работа, която ме чакаше - цялата къща и двора са на вили и могили, че вчера мъжете рязаха дърва за зимата и можете да си представите, че трябваше да изчистя основно всичко, включително и двора, защото фината прах и дървесни трици са се наджиткали навсякъде,  аз реших, че ще направя хляба.
Обаче, като правиш всичко с любов, работата ти спори ( е, не само любов трябва, а и малко организация и ранно ставане, ама това са подробности, които не си заслужават вниманието:)
Понякога имам чувството, че времето се изплъзва между пръстите ми, но има и дни, в които имам усещането, че денят ми се разтегля и успявам да свърша всичко, което съм нахвърляла за деня, че и повече ( днес бонус ми е подредбата на гардеробната ми)
Е, накрая съм уморена, ама с тази удовлетворяващата умора, която минава бързо. Милото се прибира,сядаме на масата и благодарим на бог за ежедневния хляб, за поредния прекрасен ден, за това, че сме живи и здрави, ние, децата ни, близките и приятелите, че и баш душманите, както казва милото.

Еви, благодаря за вдъхновяващата рецепта. Използвах идеята, но го направих по мой си начин.

Продукти

500 гр, бяло брашно
250 гр. пшеничен грис
11 гр. суха мая
1 с.л. сол
1 с.л. захар
100 мл. олио
400 мл. топла вода

Приготвяне

Замесете тесто от изброените продукти. Оставете го да втаса. Втасалото тесто разтеглете леко, върху набрашнена повърхност и сгънете от двете страни към средата. Завъртете го и отново сгънете другите две страни към средата. Омесете на питка. Аз го оставих, без да го обръщам.
Завийте хляба да втаса отново. Загрейте фурната на 220C. Сложете глинен или чугунен съд във фурнната. Аз сложих моя любим подник. Втасалия хляб, поръсете с брашно и малко грис.
Пъхнете в съда, затворете с капак и печете около 30- 40 мин. Извадете и охладете върху решетка.

Поздрави,

Кат

Моята червена слива

Ееееей, че щастлива ме прави тази червена сливааааааа....

Харесах си я аз тази слива преди три години в Баумакс. Струваше 100 лв.- отгледано дръвче с корона, високо около 2 метра- "декоративна" била:)))
Леле, колко майтап и шегички отнесох по повод тая слива, само аз си знам:)
Първо ми се смяха на касата, защото с милото направихме цял цирк ( в добрия смисъл:) и хората от магазина се включиха в майтапа, как мога да дам 100 лева, за дръвче, по което ще имам грижи, а то ще ми прави само боклук на есен и няма да ми дава плодове.
После ме майтапиха момчетата, които милото изпрати да натоварят и докарат дървото до нас.
После дойде ред на роднини и приятели, с които засадихме дървото и го поляхме обилно на едно градинско барбекю със студена мастика и бира. И накрая и татко, който не пропусна да ме бъзне:)
Е да, ама не!( обичам го този Петко Бочаров)
Като че ли напук, още първата година, сивата даде няколко малки плодчета- големи, колкото дренки, тъмни като божоле. Реших, че нещо се е объркало дръвчето, и не им обърнах внимание. Обаче, след месец гледам аз "дренките' станали големи красиви сливи, а като ги пробвах- невероятно ароматни и сладки.

Е, свикнала съм да опровергавам разни теории- твърдоглава съм и като реша, че нещо трябва да го пробвам по моя си начин, правя го, не зависимо от това, кой, какво ми казва.
И тази слива, е поредното доказателство за мен- купих я, защото много харесвам червени дървета,( имам и японски клен) обожавам нежните и розови цветчета през пролетта, короната и става, като един ефирен розов облак, а цяло лято ме радва с гъстите си виненочервени листа.
Та така, всяка година моята "Сливана" ме радва с все повече и все повече плодове. От 4- 5 бройки, за три години станаха 2 килограма тази година.

Обрах ги и ето резултата- невероятен мармалад от червени сливи.

2 кг сливи
1 с.л. ванилия
1 пакетче гел- фикс на Йоткер 1:1
1 кг. захар

Махнах костилките и люспите и получих каша от сливи, която направих по описанието на пакетчето, като добавих ванилия.

И да ви кажа- не я пръскам, не я варосвам, не я окопавам и не я торя!
Орязах и два пъти короната, за да расте на ширина, а не на височина и я орязах, както аз си знам и дори не помня по кое време, а тя взе, че израстна още по висока и по голяма. И съм решила, че повече няма да я пипам, ще чакам да даде плод за ракийка:)))

А това е къпиновата ми вода с аромат на маточина!

Правете всичко с любов и от сърце!

Мъфини с кокос, малини и къпини

Всеки ден създавай красота и любов! Това е моето мото.
В сезона на изобилието от плодове, които е хубаво да се хапват в суров вид, на мен ми се приядоха кексчета. По принцип не съм от хората, които се хранят сезонно- имам пред вид това, че по всяко време ям супи, месни и тестени неща и не си падам особено по плодовете- обичам ги под формата на сладка и конфитюри.
Та затова и хич не се поколебах, да си изпека тези малки сладки бижута.

Основата за тези мъфини е вдъхновена от класическата английска тарта Бейкуел.
Аз си измислих пълнежа , въз основа на това, което ми се хапва в момента, в случая кисело мляко, къпиново сладко и плодове.

Определено, това са едни от най- вкусните кексчета, които съм правила.

Продукти за кексчетата

2 с.л. смлени бадеми
1/2 к.ч. кокосови стърготини
1 1/2 к.ч. пудра захар
1 1/2 к.ч. брашно
1 к.л. бакпулвер
1/2 к,ч, разтопено масло
3 белтъка

За пълнежа

кисело мляко, конфитюр от къпини, пресни плодове

Приготвяне

Загрейте фурната на 175C. Аз имам формичка, която ми пече тестото, под формата на чашки, но ако нямате такава, просто сложете хартиени формички, в тава за кексчета.
В купа, смесете бадемите, стърготините, захарта, брашното и бакпулвера. Разбъркайте с маслото и добавете белтъците. Разбъркайте отново до хомогенна смес.
Изсипвайте във формичките от сместа, като ги пълните около 1/3.
Печете до златисто или суха клечка.
Извадете, оставете за 5 минути да се охладят във формите, след което ги сложете на решетка до пълното им охлаждане.
Напълнете преди поднасяне.
Можете да замените  млякото със сладолед, крема сирене или някакъв крем, да добавите различни плодове, изобщо...интерпретирайте!

Поздрави,

Кат