45

Ето ги и моите 45!

Живяла съм 45 години, така, както някои хора, не са живели и за своите 80.
Имала съм и продължавам да имам своите сърдечни радости и болки, които ме дариха с прекрасната ми дъщеря и ме събраха с моето невероятно и безценно момче.
Работила съм много неща, докато накрая стигна до това, което ме прави свободна и щастлива.
Обичала съм и съм изгубила много свои близки и приятели, което ме е накарало да оценя до мозъка на костите ми, колко голяма нужда имам от такива хора, колко много значат за мен и колко трябва да ги ценя, както приживе, така и след това. За това и хората, които са покрай мен, знаят, че в мое лице имат един верен приятел.
От малка живея сама, сама съм се справяла с предизвикателствата на живота, за това знам коя съм, какви са моите недостатъци и моите истини.
Правила съм много грешки и продължавам да правя- но, важното е, че имам смелостта да си призная и да се извиня.
Намирам красотата във всичко около себе си.
При мен няма "почти". Давам най- доброто от себе си във всички аспекти на живота, ( е друг е въпросът, че не винаги успявам, но това не ме отказва:)
Аз съм просто една необикновено- обикновена жена, майка, дъщеря, приятел, фотограф...
Просто Катерина:)

Черпя ви с най- любимият ми сладкиш с ябълки.

Продукти

1 ч.ч. захар за карамела
75 гр. масло за карамела
5-6 зелени ябълки
2 яйца
125 гр. много меко масло
1 с.л. захар с връх
1 ч,ч, брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
 1 ванилия

за  гарниране

400 гр. цедено кисело мляко
200 гр. заквасена сметана
80 гр. пудра захар
1 ванилия
1 ч.ч кокосови стърготини

Приготвяне

Смесете цеденото мляко със сметаната , ванилията и захарта.Оставете крема в хладилника, докато приготвите сладкиша.
Карамелизирайте захарта в кръгла тавичка с размер 26 см.Добавете маслото и разбъркайте, докато се разтопи. наредете почистените и нарязани на лунички ябълки, върху карамела.
Разбийте маслото и захарта на пухкав крем и добавете едно по едно яйцата. Добавете брашното, смесено с бакпулвера и ванилията. Разбъркайте. Нанесете тестото на малки части върху ябълките и го разпределете равномерно с обратното на лъжицата.
Печете сладкиша в предварително загрята на 170C фурна.
След като се охлади, го обърнете върху чиния и го гарнирайте с крема от кисело мляко и сметана и поръсете с кокосовите стърготини.
Съхранявайте в хладилник и извадте преди сервиране да се отпусне малко.
Оригинална рецепта Вкусно с Йоли

Бисквити със зимно- коледни аромати

Много обичам такива бисквитки. Интересното е, че ги ям само и единствено през зимата. Като ги пробвам през другите сезони, като чели организма ги не може да ги възприеме и хич не са ми вкусни. Всъщност не организма, а психиката ми не ги възприема.
За сметка на това обаче, през този сезон са ми много любими.
Сама приготвям и ароматната подправка за тях, която в последствие ползвам за торти, сладкиши, сладки и кремове.

15 гр. канела
4 гр.сух корен от джинджифил
5 семенца от кардамон
1/4 индийско орехче
2 гр. черен пипер
2 звездички анасон

Всичко се смила или счуква много ситно и се съхранява в сухо бурканче.

Продукти за 40 бр. бисквити

80 гр. меко масло
70 гр. кафява захар
1/2 ч.л. подправки
25 гр. мед
125 гр. брашно
щипка сол

Приготвяне

Разбийте на крем маслото със захарта и подправките.Добавете меда, брашното и солата. омесете тесто. Сложете тестото в шприц за бисквити или пош. оформете ги върху пекарска хартия. Декорирайте по желание. Печете 10 мин. в предварително загрята на 170C фурна, средна решетка. Охладете и съхранявайте в буркан.

Хлебчета прасенца

Аийдеееее, започна сезона на домашните луканки, суджуци, пръжки и разни други свинки вкусотийки.
Много я обичам тази зиме бе хораааа....
Тръпна в очакване да падне малко снежец, че да направи празниците ни още по- красиви.Нито студеното време, нито мокрите дрехи, могат да ме изплашат, да не изляза да се попързалям, да направя снежен човек и да се порадвам на прекрасната бяла приказка, която сътворява природата.
Радвам се и за  чудесните, светли семейни празници, на които се събира цялото семейство, младите, отиват при по- възрастните, дечица щъкат из цялата къща, с безброй бонбони, близалки, шоколади и разни други лакомства. Въздуха е изпълнен с аромат на портокали и мандарини.
Е, как де не направя и едни прасенца, в унисон със зимния сезон:)

А ето и рецептата за тези мърляви прасчовци;

Продукти

420 гр. брашно
200 мл. хладка вода
1 пак суха мая
40 гр. свинска мас разтопена
1 с.л. сол
1 жълтък

Приготвяне

Омесете тесто от изброените продукти. Става твърдичко и плътно. Оставете го да втаса.
Загрейте фурната на 190C с вентилатор. Разделете втасалото тесто на 8 парчета. От всяко парче, отделяйте по малко тесто за зурлата, ушите и опашката. Оформете парчето на топка, намажете с жълтъка, залепете ушичките и опашката, сложете зурлата и забийте с две клечки за зъби, които, извадете внимателно след печенето, като придържате нослето.

Сложете зърна пипер за очички и... хайде във фурната за около 15- 20 мин.  Не е необходимо второ втасване, докато ги оформите, те ще бухнат малко.Извадете и охладете върху решетка.

Стават пухкави, като облачета:)

Подзимье в нашияс край- Пловдивци- от душата на един родопчанин

Започвам този пост, с извинение, за това, че не знам, как се слага ударение и затова съм слагала главни букви, вместо него.  Смятам, че на когото му е интересно, няма да му пречи.

Ей сва, е нАшесо село. Боюк дере, ГалЕма рЕка ейсе е Пловдивци.
Ето това е нашето село. Боюк дере, Голяма река, а сега Пловдивци.

Елховскиен вожен мост...
Елховският въжен мост...

...позакОрпен, зам да нОсет сЕно и патЕта на горб ат градИнине ат дрУгана стрАна на рЕкана.
... позакърпен, за да могат да носят сено и картофи на гръб от градините, от другата страна на реката.

РЕкаса лЕтно време е мУтичка, ам враз прОлетйе и ага се тапьОт снеговЕне ат барчИнине и ваз пОдзимье, ага слезат в дерЕне, ейтце ага летИ дОжд, тагАва стАнава ГалЕма рЕка.
Реката, лятно време е мъничка, но през пролетта , когато се топят снеговете от баирите и преди зимата, когато се напълнят деретата от силния дъжд, тогава става Голяма река.

Едно време, старите лЮдье са вИдели кенО прАви ей сАя рЕка, за тава са градили е сакИва галЕми и високи мостове, касО ей сОя- ЕнУздЕрския.
Едно време старите хора, са виждали , какво прави тази река и за това са правили ето такива големи и високи мостове, като този- Елховския.

 Пак есЕва пУсти авджии, агА са нАпиет, га сворши лован, си загУбоват кучетана. ТагАва камшИине, агА ги нАйдат и ги фАтет, ги хранет два дена, дорде истрезнеет авджиине, та дойдат да си ги потберОт.
А пък ловджиите, като се напият, когато свърши ловът, си губят кучетата. Тогава, съседите ги намират, хващат ги и ги хранят, докато не изтрезнеят ловджиите и не отидат да си ги приберат.

ПОдзимье, мАнаха тикви, патЕта и боб. БерекетИсваме, че има кенО да едЕме зимОска.
Между есента и зимата има много тикви, картофи и боб. Благодарим за изобилието, че има какво да ядем през зимата.

Ам и дарва трЕва да сме збрАли, зам да се греме.
Ама и дърва трябва да сме събрали, да се греем.

То не може само нЕе да едЕме. Добре, че летОска сме збрАли сЕно за хайвАнатен.
Не може само ние да ядем. Добре, че през лятото сме събрали сено и за животните ни.

Ат дечИща сме тарчЕли низ сокАк, ваз сокАк.
От деца сме тичали надолу -нагоре.

СЕно и патЕта на гОрб сме нОсили. КенО сме се игра наиграли, кенО сме песни изпЕли и кенО сме тютюн нанИзали в одАрите на стАрисе кОщи.
Сено и картофи на гръб сме носили. Колко игри сме изиграли, колко песни сме изпяли, колко тютюн сме нанизали в стаите на старите къщи.

Ам ей се, агА  сме са пОрснали па светОс, малко людье останаха и са старИне кОщи рОйноват. ПОтьето са станали сокаци, сокацине, пОтчета.
БАлно ми е!
А сега, когато сме се пръснали по света, малко хора са останали и старите къщи се рушат.

Добре, че нЕкви лЮдье астАнаха в нАшияс край, та агА си дОйдеме да има катрО да ни посрьошне и агА си тОрнеме , да ни изпрати.
Добре, че са останали някакви хора в нашият край, че когато си отидем, да има кой да ни посрещне и изпрати.

Я, Асенката и ПелЕто, агА бЕхме дечИща, колко сме пастОрва фАтали с рОки пад кАменено, на нАшса рЕка.
Аз, Асенката и Пелето, когато бяхме деца, колко пъстърва сме хващали с ръце, под камъните на нашата река.

Пак по- мУткине дечИща, ни носеха дрипите, ворзани в анцуг и закачаха на кУкал ат вейка пастОрвите, дето ги фАтахме.
Вир по вир, кАмен по кАмен пазнавахме ей сая рЕка и пОдмалите с галемите  пастОрви знаехме.
А по- малките деца ни носеха дрехите, вързани в анцуг и закачаха на кука от клон, пъстървите, които хващахме.
Вир по вир, камък по камък познавахме тази река и дупките под камъните с големите пъстърви знаехме.

Пак е секИва млади мулета, как сме ги ьехали наголо, без самар, та ни се претрИваха газинките.
А ето такива млади мулета, ги яхахаме на голо, без седло, та ни се протриваха дупетата.

Ей сва е Абла АзмЕ на 97 гадини.В мендИльен ше носи дравца, зам да паддорже Оганьен, да ври мАнджичкана, дЕно е пристАвила на пЕчкана, зам да се зберОт и наедОт врит на вЕчерана.
Това е кака Азме ( кака е повече, като уважение, всички така я наричат, независимо от възрастта) на 97 години. В престилката носи дърва, да поддържа огъня, на който е сложила манджата, на печката, за да се съберат и нахранят всички вечерта.

КАта пот агА си дохОдам в мОйсо сЕло сам си в моЕт дженнЕт (рай). КатрОто не е дахОдал не са е сЕтил. НЕма по- ЕрбАп ат мене да рЕкам, че сам ат ГалЕма рЕка.
Всеки път, когато си отивам в моето село, съм си в моя РАЙ. Който не е идвал, няма как да го усети. Няма по горд от мене, да кажа, че съм от Голяма река, Пловдивци.

Текст: Емил Лободов